Парагвай се бори да запази Гуаран, език на корени и душа

Лома Гранде, Парагвай (AP) - когато пристигна време да изберат място за женитба, Маргарита Гайосо и нейният сътрудник Кристиан Оджеда знаеха къде тъкмо желаят да отидат.

Въпреки че живее в Испания, двойката пътува до от дълго време пропуснатата си родна част в Парагвай за гала, формален на езика на техните предшественици.

„ Всички плачеха, тъй като всичко се усеща толкоз надълбоко в Гуаран “, сподели Гайосо. „ Сякаш произношението се излива от душата ви. “

Гуаран е един от двата публични езика на Парагвай дружно с испански. Но лингвистите предизвестяват, че владеенето измежду по -младите генерации се изплъзва, тъй че се утежняват старания за опазване на цялата страна.

Много парагвайци имат вяра, че Гуаран носи надълбоко прочувствено значение. Но защото потреблението на езика остава най-вече устно, той рядко се появява в публични документи, държавни записи и литературни творби.

Дори намирането на католически духовник, който можеше да ръководи сватбената гала на Гайосо в Гуаран, се оказа мъчно. Все отново си струваше спомагателните старания. Някои посетители й споделиха, че това е първата локална женитба, на която са участвали, се организира напълно на майчиния им език.

Защо Гуаран остава в сърцето на Парагвай

от 6,9 милиона души в страната, към 1,6 милиона оповестява Guaraní за собствен главен език, съгласно формалните данни за 2024 година на Парагвай. Като има поради, че 1,5 милиона употребяват испански и 2,1 милиона се разпознават като двуезични. Други коренни езици съставляват останалите.

Гуаранът, който приказва през днешния ден, се разграничава от версията, която европейците за първи път се сблъскаха по време на завоеванията на Латинска Америка през 1500 -те. Все отново оцеляването му в район, в който множеството страни се изместиха на испански език е удивително. Защо съумя да остане преобладаващ?

„ В културата на Гуаран езикът е синоним на душата “, споделя Арналдо Каско, откривател от отдела по филология на Парагвай. Гуаранските хора грубо се съпротивляваха на ученето на испански. Ето за какво ранните европейски мисионери не виждаха различен вид, с изключение на да научат Guaraní за задачите на евангелизацията.

Език, непокътнат, само че въпреки всичко осъден

йезуитските и францисканските свещеници, сътвориха първите писмени записи на Guaraní в Парагвай.

Азбуката и речника, които са създали, станаха от значително значение за снабдяване на серуми и спомогнаха за запазването на езика от изгубване. И въпреки всичко тези старания не бяха задоволителни, с цел да защитят Гуаран от епохи на маргинализация, които последваха.

Каско сподели, че близо 90% от популацията са основно декламаторски представители до началото на 19 век. Но защото страната възвърна независимостта си от Испания през 1811 година, напъните за поощряване на необятното му потребление са били нестабилни.

Докато използването му се предизвиква да предизвиква националното единение през военно време през 30 -те години на предишния век, следвоенното разпореждане попречи на учителите и учениците да го употребяват в учебните заведения. ; „ Защо не говореше на испански виновност? Той и чичо ми в последна сметка изоставиха учебното заведение. “

„ Парагвай продължава да страда от дълбока езикова рана “, сподели Верон. „ Може да е елементарно да се одобри закон, само че изместването на настройките ни изисква доста повече. “

Какъв език включва

тези, които работят за опазване на езика, че има повече от думите.

„ Основните човешки полезности, които държим на парагюайците, идват от него “, сподели Verón. „ Основните човешки полезности, които държим на парагюайците, идват от него “, сподели Вер, „ главните човешки полезности, които държим на парагюайците, идват от него “, сподели Вер “, сподели Verón. „ Солидарност, взаимност и свещено почитание към природата. “

„ jarýi “, да вземем за пример, е дума за гуаран, която няма испански превод. Той разказва богоподобни бранители на земята, която съгласно някои хора като бащата на Верон се нуждае от години отмора, с цел да си върне мъдростта и силата си сред реколтите.

„ Ако унищожите гора за ястие, няма да имате никакви проблеми. Но в случай че го извършите единствено поради нея или да печелите пари, Jarýi ще пристигна “, сподели Верон.

Каско също научи разнообразни уроци от доктор, който излекува хората в родния му град. „ Знаейки, че молитвата може да излекува е завещание от коренното население “, сподели той.

В селските региони на Парагвай стотици други свидетелства свързват езика с вярата. И въпреки всичко до момента не са основани писмени записи за тези убеждения.

За да се сътвори указател на тези групови мемоари, Casco управлява план за изявление на ораторите на Guaraní над 60 -годишна възраст. Екипът му е приказвал със 72 души до момента и интервютата ще бъдат оповестени на уеб страницата на Министерството на лингвистиката, когато са направени преписите.

„ Нашата цел е да спасим връзката, която имаме с нашите корени и история посредством езика “, сподели Каско.

Спасяване на Guaraní

Няколко интервюирани живеят в Лома Гранде, градът, в който Оджеда и Гайосо се сврат.

Хуана Гименес, 83 година, има надълбоко схващане на лекарствените растения. Отчаяни родители с плачещи бебета са й отвеждали децата си. И Giménez, със комбинация от билки, пушек и молитва, оказа помощ за понижаване на възпалението на стомаха, което по този начин постоянно ги привеждаше в сълзи.

Марта Дуарте, 73 -годишен, научиха испански и се реалокираха в столицата Асунсион, с цел да работят като шивач от години. Тя се върна в Лома Гранде през 30-те си години и сега оказва помощ в локалната черква, където присъстващите четат Библията на испански и разисква пасажите в Гуаран.

Карлос Курт, 85-годишен потомък на немски имигранти, се влюби в парагуайските предшестващи думи в млада възраст. Той към момента се смее, когато си спомня деня, в който учителят му от втори клас изпрати записка на своите немскоезични родители: „ Вашето момче е добър възпитаник, само че той приказва прекалено много в Гуаран. “

„ Просто обичах езика “, сподели той. " Научих го и нищо не ме избяга. Сега внукът ми не го приказва. Не го харесва. She lives in Asunción with her mother and grandmother, Nancy Vera, to whom she speaks only in Guaraní.

Following Vera’s beliefs in a concept known as “yvyguy ” treasure — gold hidden by rich Paraguayans during wartime in the 1800s — the family regularly digs up holes in their backyard.

Vera has always had a particular closeness to the land, - сподели Ратаци, както преди този момент й е алармирало къде могат да бъдат бижута. „ Тя откри места, където земята и водата се счупват и там лежат пръстени и други неща “, сподели тя.

Ратази сподели, че баба й се съмнява в присъединяване си в езиковия план, без да знае какво положително може да пристигна от интервютата. Но тя я насърчи.

„ Искам тя да види по какъв начин има значение личната й история “, сподели Ратази. „ Сега нещо ще остане от нея, откакто тя изчезне. “

___

Покритието на религията на Асошиейтед прес получава поддръжка посредством съдействието на AP с диалога, който US, с финансиране от Lilly Endowment Inc. AP е само виновен за това наличие.